Nov 22, 2017, 11:44 PM

Близо

  Poetry » Other
572 3 1

Не поглеждай надолу!

Безименно празно е;

Пътища много,

Но не със очите пътуваме;

Че погледа лази

И мъчно изплува,

А на сърцата

Крилата са огнени

И слънцето стапят,

В ръцете ни, восък.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© All rights reserved.

Comments

Comments

  • За мен кратката форма е особен усет с нетраина усмивка...заеби

    Джако от японските форми

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...