Блудни сетива
с вързани от времето ръце,
със белезници от студено злато
да закопчаеш слънцето за теб?..
Можеш ли с върха на сетивата
да си проправяш път надолу,
да ги приспиш в легло от балдахин,
заключено в съзнанието голо?..
Можеш ли със слънце във ръцете
времето да преродиш от мрака,
с блудни мисли на безпътен вятър
да го заровиш в ледения пясък?..
И ако можеш, имаш ли куража
в чезнещата струя да се влееш
или да пазя още в себе си надежда,
че първо ще започнеш да живееш?..
© Пламена All rights reserved.
