Блудница
Блудница
Ето, че блудницата се завърна.
Прибра се тя отново у дома.
Раздърпана, презряна, грешна,
приседна тихо и заспа.
Дълго време нямаше я вкъщи -
бях я прокудила отдавна, с есента.
А тя оставала бе дълги дни и нощи,
неискана във други домове, сърца.
Уплашена от нейното завръщане
потърсих покрив в твоите слова,
дом да намеря, исках, във очите ти -
те да бъдат и моята синева.
Но блудницата бързо се разбуди.
Ти каза ми: "Сега не си сама!"
Не се обърна даже и за сбогом,
когато тръгна си на сутринта.
Сега сме с блудницата в тишината.
Сами. Тя ме гледа топло, но с тъга.
Усмихвам й се с болка във душата
и казвам: "Добре дошла отново, самота!"
© Яна Танева All rights reserved.
