May 9, 2007, 10:44 AM

Блудният Син 

  Poetry
544 0 3

БЛУДНИЯТ СИН

Приспиваше ни умореният зов на щурците.
И се хвърляхме в обятията на щедрите сънища.
Къде сте, обикновени селски вечери? Спите
като сломените от дългото чакане пътища.


Градът събаря моста на последния свързващ ни спомен.
Виж рекичката, която в топлото пладне ни сбираше.
Мъкне унило водите край бряг, без върбите оголен.
На тиня ли, когато се къпехме в нея, миришеше?


Всичко тук е познато, но някак си друго изглежда.
Нови къщи изправят се и стари привеждат се, млъкнали.
Блещука асфалтът, но улицата пуста ме среща.
Кога бе това? - да ехти махалата от врява до мръкване.


Не съм се замислял, мой рай в равнината,
че ще ме връща сънят при ниви и есенни угари,
при ранния вик на овчар и тропота глух на стадата,
и щедрия смях на най-земните българи.


Но ето го блудният син. Срещни го без въпроси обидни.
Събира ви днес онова, което до вчера разделяше.
И нищо, ако утре - тайната скътал дълбоко - пак си отиде.
Нима ще забрави как доверчиво лозата потрепваше.

© Любен Стефанов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??