Sep 20, 2011, 12:06 AM

Блус с коприва

  Poetry » Love
850 0 4

Блус с коприва

Танцуваме с теб върху паднали есенни листи.
Просяк е мраморът пред килима на старите церове.
Синя магия си ти! На Душата най- бистрото!
Скри се нейде в шубрака моето селско безверие.

Бавни стъпки. В унисон се преплитат телата.
Светят в твойте очи щастливи звездици.
Умът ми мълчи и следи Красотата...
Нестинарска жарава гори във зениците.

Две сърца. Един блус. Докосване нежно.
Месецът за нас на небето пали звезди.
Ако те пусна... Ако те пусна, падне ли Снежното,
знам, че твоята дива коприва душата ми ще гори...

Не ща да си тръгвам... Сам... Към Последната Гара...
Искам да нося в сърцето твойте очи!
Искам душата ти, косите ти ниагарени,
та когато Господ здрависам, и Той да се просълзи...

- - -

Диана Експрес - Танцувам блус

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Красимир Дяков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...