Блусът бавно се влива в кръвта
и преплита телата с подкана.
Парят нотите, съска жарта,
не очакват сърцата покана.
Залп след залпа избухва заря,
страховита, до болка желана.
Фойерверки рисуват зора,
просвистява подпален екранът.
Страст и музика в силен коктейл,
композиран от гений– съдбата,
антидот след отровен кемтрейл,
панацея, от древност позната.
© Светличка All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
