May 26, 2013, 8:02 PM

Блян

  Poetry » Love
721 0 2
Спомени безкрайни чезнат в самота. Тайните ни хиляди умират в празнина. Времето изминало пада в тъмнина. Красотата е изгубена, няма светлина.
Тайните ни спомени, самотни. . . Временната красота и тази празнина. Всичко там е. . .  Или беше? В светлина и в тъмнина. . .
Само това остана, съжалявам. . .
А просто исках да те прегърна,                               но не успях. . .

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитър Бекяров All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...