Блян
Ти се появяваш от нищото - принцът на мрака,
едвам те виждам в далечината.
Тайнствен, загадъчен мъж -
ти си моето вдъхновение,
не ме довеждай отново до падение...
Дълго се лутах и нямах видение...
Не искам пак да ме боли,
дълго страдах и чаках слънчевите дни.
Искам да намеря бряг и да обичам пак...
Искам да усетя присъствието ти,
да ме успокоиш, че тази, другата,
всъщност била съм аз...
Ти си като актьор от фалшива пиеса,
нека бъда аз твойта принцеса...
Но чака те, може би, друга - баронеса...
Часовникът тик-така.
Върви при нея, тя те чака.
Навън е вече полумрак,
дали ще те видя някога пак?
© Вероника All rights reserved.
