Падат звезди
и изгряват прожектори,
бясно препускат акули,
чаткащи челюсти
ръфат съдбите ни,
а сме се свили
до нули.
Свита на топка,
наострям бодли.
Дебне обсебващо
мракът.
Хайде, дерзайте,
бодете, игли!
Утрото
дълго ме чака.
© Светличка All rights reserved.