Красива роза в живота ти бях,
но бодях с моите истини казани...
и в душата ти дръзко цъфтях,
но с цвят на чувства доказани...
Тя - душата ти лазурна и чиста,
вдишва до днес моя див аромат,
а по бодлите ми, в росата сребриста
отдавна е блеснал реалният свят...
Все тъй ме обичаш, макар и бодлива,
все тъй се грижиш и мислиш за мен,
с вечните истини за теб да съм жива,
да си убождан от тях до сетния ден... ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up