Mar 15, 2022, 12:01 PM

Бодливо

  Poetry
594 0 0

 

 

     Със риза бодлива и криви крачета

     таралежът затропа, в дома ми зашета.

     Във ъглите, в дупките все той се вре,

     тъй всичко обходи, набоде добре.

 

     Аз взех да го търся,да хвана тоз еж.

     Умело се крие, тук беше - поглеж!

     И ха да го хвана, изпуснах го пак.

     Набоде ме, хукна, затропа със крак.

 

     Накрая задъхана разбрах таз игра -

     не таралеж, а мисъл бодлива била е това

     във мойта глава!

    

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лидия Кърклисийска All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...