Бог е тишина /асоциативно/
Безбрежни са дните ни бели,
но нагарчат с лимонена сладост,
Луната не топли, само ни свети,
напомня любовната радост.
На надеждата горчивия залък
дълго преглъщам и не соля
и тази мисъл тежи като камък
"сол в раните ти, нека боля."
Бог е тишина и аз я чувам,
а вечността крещи (не иска да умре),
ще стрелям на посоки (така ги улучвам)-
ще стрелям по теб, пази се добре...
Ще замлъкне и моята лудост,
писклив е гласа и, даже пронизващ,
да съм вечно разумна - това ще е глупост,
животът е кратък, изнизващ...
© Милица Игнатова All rights reserved.
