mili4ka_ (Милица Игнатова)
111 743
Sep 30, 2007, 1:41 PM

Бог е тишина /асоциативно/ 

  Poetry
655 0 10

Безбрежни са дните ни бели,
но нагарчат с лимонена сладост,
Луната не топли, само ни свети,
напомня любовната радост.

На надеждата горчивия залък
дълго преглъщам и не соля
и тази мисъл тежи като камък
"сол в раните ти, нека боля."

Бог е тишина и аз я чувам,
а вечността крещи (не иска да умре),
ще стрелям на посоки (така ги улучвам)-
ще стрелям по теб, пази се добре...

Ще замлъкне и моята лудост,
писклив е гласа и, даже пронизващ,
да съм вечно разумна - това ще е глупост,
животът е кратък, изнизващ...

© Милица Игнатова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??