esther (Морела Морт)
31 245
May 16, 2008, 9:12 PM

Бог ме води... 

  Poetry » White poetry
702 0 3
 

Вървях по трънестата аз пътека

и клоните на бодливите дървета забиваха се в моето сърце...

вървях, но нещо в мене трепна и се спрях.

Колко ли Си страдал Ти,

колко ли Си мъка преживял?

Как кървяло е Твойто  Бащино сърце,

когато аз ходела съм по мойте сладострастия,

по мойте пътеки и мечти...

Накъде аз тръгнала съм?

и къде ли ще се озова?

Вървя аз по трънеста пътека,

по  път, на който краят е смъртта.

А аз искам живот със Тебе вечен,

затуй ще спра до тук и ще се завъртя,

тръгвам аз по пътя тесен, водена от Твоята Ръка!

 

© Морела Морт All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Стел!Поздравления!
  • душата ти е вечна и ще живее след смъртта,Бог Го има и да невярваш,това няма да се промени
  • Вечен живот няма! Всъщност,нищо вечно няма...
    А господ е измислен,за да води онези,които нямат силата сами да се водят.Отделен е въпросът докъде ги отвежда...
Random works
: ??:??