Бог не те е измислил за мене,
но е лудо по тебе сърцето.
Свят съм нощем. Грешен съм денем -
бясно гледам и питам Небето.
Отдалече по тебе заничам.
Ври кръвта. Лудо бие в главата.
Нежно-жълта... Така те обичам,
че напълваш и мрака със злато!
Искам да те прегърна и снощна, и днешна.
Аромата на косите ти искам да слушам.
Какво от това, че не си моя, грешнице?!
Все едно! От твоите песни ме души...
Колко сърцето без тебе се мае.
Вече камък, а сълзи изстисква.
Пред Бога имам за какво да се кая
и да се моля за теб ми се иска...
© Красимир Дяков All rights reserved.