Богиня
Защо така е невъзможно
да срещнем щастието днес
и вие времето тревожно,
и хапе като луднал пес?
Настръхнали у мене чувства
събуждат необятен зов,
душата ми без теб е пуста -
нима съм болен от любов...
Сега те искам - кръст за двама
да вържем с нишка от нетлен,
от устните ти лъч ще взема,
за да запаля слънчев ден...
Ще се жигосам с твоя поглед
и после ще сме жадна плът,
и тайнството ни ще е полет -
възкръснал огнедишащ път...
Икона жива ще си нощем,
мечта, въздигнала се в храм,
олтар ще си за мен, и мощи,
ще замонаша своя плам,
за да повярвам само в тебе,
ще ти се вричам във уста
и ще ти падам на колèне...
Богиня си ми в любовта!
© Михаил Цветански All rights reserved.
