May 16, 2013, 3:34 PM

Богиньо моя

  Poetry » Love
2.1K 0 0

Богиньо моя

 

Богиньо моя, толкоз си красива,
разцъфнала кат майските цветя!
Сред вярващите в теб съм първи
и вярвайки, аз правя чудеса.

 

Обичайки, пред тебе коленича,
кълнейки се във вярност чак до гроб,
сърцето си с любов на теб обричам
на теб, Богиньо, верен ще съм роб!

 

Не ща отплати, само любовта ти,
мен стига ми... от нея аз съм сит
и когато с либовта си ти ме храниш,
най-силен съм, на радости честит!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Добрев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...