Богохулно
Откакто кулата във Вавилон не съществува
и имаш милиони имена…
И на невидим се преструваш...
И тайно съдиш нашите дела…
Душите ни, в които си положил
лъч от Божествената светлина…
И скрил си ги под кости, плът и кожа,
за да забравим, че сме ти деца…
За да забравим своята небесна същност.
И всеки спомен за криле…
Желанието си предродилно за завръщане
във родното небе…
Дори надеждата, че теб те има,
за да простиш и първородния ни грях…
Кълнейки се във забраненото ти име,
изгубили от тебе страх…
Ти, който някъде си горе…
Далечен и самотен Бог…
Човечеството с тишината ти се умори да спори
и да се взира в мрака ти дълбок…
Да търси смисъла на сътворението
сред милиардите звезди…
И от изгубените си надежди
само готово да те сътвори…
© Нина Сименова All rights reserved.
