May 29, 2019, 3:32 PM

Богохулството на гъсеницата

  Poetry
701 1 2

Обещания за слънце и звезди.
Обещания, а после - нищо!
Кух живот! Като гърди -
изпълнени до горе със въздишки.

 

А ей го Бог - пред мен стои.
Гледа ме в очите - Не е праведно...
Зная, Боже! Но мълчи, 
ти мълчи, в човешкото ми тяло!

 

Съзнавам твойта святост. Че е чест
за мен по този свят да ходя.
Но ти създал си ме и по-добре,
от мен го знаеш, че не мога

 

да вляза във пашкула от смирение!
И в него да сънувам пеперуди.
Когато съм сега една гъсеница,
една гъсеница и нищо друго!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Кольо Колев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...