Oct 2, 2024, 7:50 PM

Бохем

  Poetry » Love
490 0 1

Бохем

 

Бохем съм и бохем ще си умра!

Ще си отида с чаша във ръката!

С красивата усмивка на жена!

С прегръдка и със болката позната!

 

Раздели, срещи! Просто суета!

И спомени потънали в сърцето!

Една любов и после самота!

Като звезда блуждаеща в небето!

 

Дори да си отида и сега

аз няма за какво да съжалявам!

Живота си го изживях така

както искам, както преценявам!

 

Бохем съм със сърце и със душа!

Грешник съм, но защо да съжалявам?

Една китара, нежен глас в нощта!

Жена която с обич да дарявам!

 

Това ми стига! Много е дори!

Всичко друго само е в мечтите!

Любов, надежда, вяра и сълзи!

Пътека там, на горе към звездите!

 

 

02.10.2024 г.

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги Иванов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Реалистичен стих! Поетът благодари на съдбата за това, което му е дала до сега! Поздравления!

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...