Na-aN (Милена)
27 464
Mar 1, 2007, 2:46 PM

Боички 

  Poetry
991 0 6

Днес не мога да пиша.

Въпреки, че около мен се носи канелено вдъхновение.

Навсякъде ухае тъжно.

Аз отвсякъде го помирисвам и то навлиза в ноздрите ми.

Като дълбок хаос, който не мога да подредя,

като омачкан сатен, който не мога да изгладя,

като очертано с червило сърце, което не може да бие.

Когато не мога да пиша, съм неподредена, омачкана,

с червило, но без пулс.

По-красива съм без грим, когато пиша.

Тогава нямам изкуствени спирално удължени мигли,

нито флумастерно оцветени устни.

Тогава не опитвам да замаскирам истината, правейки я по-цветна.

Истината не е клоун със застинала усмивка.

И с червен нос като бибитка.

Тя не носи къдрави оранжеви перуки

и не винаги разсмива.Тя е просто тя.

Колкото и тъжно да ухае навсякъде днес.

Трябва да усещам.

 

© Милена All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Нямам думи.......
  • Благодаря ви,Ани,Жоро,Данчо,Креми!
  • Много ми хареса!
    Поздрав!
  • Момент,в който си безпомощен да опишеш какво чувстваш.
    Понякога думите са безмълвни и не могат да предадат силата и интензитета на емоцията.След миг вече ти е безразлично и нищо не те изпълва.
    А по-късно плачеш,защото откриваш истината,винаги достойна и горда,правейки те мъдър.
  • Нормалното ми състояние е сладникава меланхолия.В това състояние пиша най-добре.Но понякога ме обхваща стерилна апатия и се чувствам мъртъв, без да чувствам каквито и да е било емоций.Тогава не мога да напиша и ред,тогава не чувствам поезията, нито моята, нито на който и да било.Това ли чувство описваш?
  • Харесва ми...чудесно си го предала...да,тя е просто тя! Поздрав!
Random works
: ??:??