Боички
Днес не мога да пиша.
Въпреки, че около мен се носи канелено вдъхновение.
Навсякъде ухае тъжно.
Аз отвсякъде го помирисвам и то навлиза в ноздрите ми.
Като дълбок хаос, който не мога да подредя,
като омачкан сатен, който не мога да изгладя,
като очертано с червило сърце, което не може да бие.
Когато не мога да пиша, съм неподредена, омачкана,
с червило, но без пулс.
По-красива съм без грим, когато пиша.
Тогава нямам изкуствени спирално удължени мигли,
нито флумастерно оцветени устни.
Тогава не опитвам да замаскирам истината, правейки я по-цветна.
Истината не е клоун със застинала усмивка.
И с червен нос като бибитка.
Тя не носи къдрави оранжеви перуки
и не винаги разсмива.Тя е просто тя.
Колкото и тъжно да ухае навсякъде днес.
Трябва да усещам.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Милена Всички права запазени
