Намерил на пейката в парка
палитра с вълшебни боички,
Денят на шега нарисува
ята с оранжеви птички.
Зелено небето направи,
постави му слънчева точка,
дърветата в лилаво мацна,
изля жълто в близката локва,
прозорците плисна със синьо,
градът пък, обагри в червено...
Помолих го теб да остави,
единствено бяла за мене.
© Георги Стоянов All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
