Aug 4, 2019, 7:40 AM

Боички

  Poetry » Love
905 6 6

Намерил на пейката в парка
палитра с вълшебни боички,
Денят на шега нарисува
ята с оранжеви птички.
Зелено небето направи,
постави му слънчева точка,
дърветата в лилаво мацна, 
изля жълто в близката локва,
прозорците плисна със синьо,
градът пък, обагри в червено...
Помолих го теб да остави,
единствено бяла за мене.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги Стоянов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...