Боже мой
Звезден друмник, губех вяра,
дух – с уморени крила.
Дирех пристан, тиха гара,
край градчета и села.
Молех ти се: – Боже, мили,
грешките ми опрости,
нужни ми са свежи сили –
с тях духът ми да лети.
Имаш ли надежда, вяра,
ти ще имаш и крила...
те врати ще ти отварят
в градове и по села.
Дай ми знак за пътя, Твоя,
в тих вечерен късен час,
воин сам останах в строя –
ничком да не падам аз.
Бях пристрастен, гонех слава.
Нужна ли ми беше тя?
Как душа се утешава?
Как греха си да простя?
Нямаш ли мечти любими,
бродиш ли по пътя сам –
с дух, душа неутешими –
как, от где да ти ги дам?
Имаш ли Надежда, Вяра,
с теб ще бъда всеки миг,
с тях заставай пред олтара...
и ще видиш моя лик!
18 януари – 26 април 2023,
19 часът
© Иванъ Митовъ All rights reserved.
