Dec 22, 2007, 10:01 AM

Божествена... игра

  Poetry » Love
973 0 1
Една безсънна вечер,
прекарана в тишина.
Една красива песен,
обвита в тъмнина.
Едно сърце туптящо,
отронващо сълза.
Вгледано в мрака,
докоснато от песента.
Очите си отварям.
Виждам се сега.
Спомени размити
в моята глава.
Дете пред мен застава.
Ангел е това!
Божествена усмивка - кодирана игра.

***

На нея
Едно дете, родено
от грешката на тати.
Едно дете разтящо -
 в среда на психопати.
Това дете порасна
и грешката направи - да живее кат баща си.
(Последното няма нищо общо с предното и другите като него!)

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Пацо All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...