Гемия бяла във морето черно
оставяше след себе си следа.
Полюшваше се леко и напевно
в пътеката на пълната луна.
А в нея момък вакъл, аджамия,
мяташе си мрежи бадева.
Не му бе ден на този кабалия,
затуй остана в нощната тъма.
Очакваше късметът си, орташки
серкмето да напълни с бол балък,
та джинса си окаян, сиромашки,
да може да насити в рахатлък. ...