Божи армаган
Гемия бяла във морето черно
оставяше след себе си следа.
Полюшваше се леко и напевно
в пътеката на пълната луна.
А в нея момък вакъл, аджамия,
мяташе си мрежи бадева.
Не му бе ден на този кабалия,
затуй остана в нощната тъма.
Очакваше късметът си, орташки
серкмето да напълни с бол балък,
та джинса си окаян, сиромашки,
да може да насити в рахатлък.
И след молитва пратена през сълзи,
дочу я Господ и от зор-заман
смили се над гидията навъсен,
и прати му стихия в армаган.
Пребори ли се с нея, ще направи
да ври от риба бурното море,
а с улова богато да нахрани
людете в рибарското селце.
Гемия - лодка
Вакъл – черноок
Аджамия – неопитен
Кабалия – наперен момък
Орташки – в съдружие
Серкме – кръгла рибарска мрежа
Бол балък – много риба
Джинса окаян, сиромашски – беден , нещастен род
Рахатлък - на спокойствие, в охолство
Зор – заман - в случай на нужда
Гидия – момък
Армаган – подарък
Улов – количество уловена риба
Люде - хора
© Таня Мезева All rights reserved.
