Питала съм се понякога, дали ще дойде време да възкликнем като Дядо Вазов и ние:

Език свещен на моите деди

.............................................

Ох, аз ще взема черния ти срам
и той ще стане мойто вдъхновенье,
и в светли звукове ще те предам
на бъдещото бодро поколенье...

Колко удобно да славословим българската реч само на 24 май, а да оставаме ежедневно глухи и неми за все по-агресивно нахлуващите в езика ни чужди думи, пропагандирани от телевизия, медии и псевдоактивисти. За щастие, от време на време нещо или някой ни връща към изворите ни и ни напомня колко е важно да ценим миналото си и да пазим остатъка от националната ни гордост, част от която е и езикът. С тази нелека мисия се е натоварила pastirkanaswetulki (Мария Панайотова) и аз с радост ще ви цитирам думите й: 

Има ли виновни, че снагата на нашия живял и оцелял през вековете език се смалява? Глобализацията и техническият прогрес въведоха много чуждици в речника ни и те сигурно са ни нужни в бързоразвиващото се съвремие. Но нима с лесна ръка ще позволим да бъдат заличени онези слова, давали интелектуално лице на народа и интелигенцията му? Ако сте се замисляли върху това, се надяваме да приемете новото Предизвикателство за навременно и да се включите в него. За да знаете, че и вие като творци имате заслуга в заздравяването на корените на родния ни български език. С какво точно ви предизвикваме: Условието е този път да напишете стихотворение, като включите в творбата си поне пет излезли от употреба думи. Знаем, че задачата не е лека, но в същото време ви уверяваме горещо, че положеният от вас труд ще си струва творческите усилия. На всички престрашили се желая вдъхновение и леко перо!

С нетърпение очакваме творбите ви на тема: Нека старинните думи дишат и в стих помежду ни, скъпи ми радетели на словото!