Божиите дарове
(из цикъла "Вицове в рими")
Когато Господ в райската градина
завърши свойто дело, пожела
творенията си в бъдните години
със нещо да дари. - „Адам, ела! –
повика Господ младия човек,
разхождащ се безгрижно сред Едема.
- Ти също, Ева! Отсега - довек
по волята ми бъдещото племе
на хората аз искам да даря
със две неща. Което изберете,
това за вас сега ще сътворя
и вашите наследници. Кажете
кое от двете искате! ”Веднага
Адам подскочи: „ Боже, нека аз
поискам пръв… на мен ми се полага
най-първо дар!” Отвърна Бог: „Тогаз
така да бъде! От сега до края
на дните, ти, по волята ми, прав,
Адаме, ще умееш да пикаеш!”
Зарадва се Адам и – с весел нрав
нали си е – из райската градина
затича се и всеки кичест храст,
в пределите ú цъфнал, не подмина.
Попита Ева: „Господи, а аз!?
Какво за мене, Господи, остана?”
Отвърна Господ, не и без сарказъм,
разглеждайки цветята препикани;
„За теб остана разум, Ева, разум!”
© Ангел Веселинов All rights reserved.
