Болен свят
На кого му пука, че в тъмнина изпадаш
и че всеки ден към дъното, че и много по-далеч пропадаш.
В илюзия за времето забързан е светът,
а в мен расте ли и расте гневът.
И ако със някой споделиш какво изпитваш,
не те разбира, колкото и да опитваш.
Повтаря ти "Не си единствен, брат.
Всички сме така в този болен свят."
Всеки намира свое жалко извинение,
за да избегне своето падение.
Живее всеки в своята отнесена мечта
и не прави никой разлика с реалността.
Живеем, излиза само, за да страдаме
и на ничия помощ не ще се уповаваме.
Утопията моя тъй желана,
в миналото тя несбъдната и неразбрана си остана.
И оставам сам аз пак в тъмнината
и усещам как нахлува в мен тъгата.
С гнусната утеха "Не си единствен, брат.
Всички сме така в този болен свят...".
© Васил Петров All rights reserved.
Страхотен стих 
