1.05.2008 г., 18:32 ч.

Болен свят 

  Поезия » Друга
1660 0 6

На кого му пука, че в тъмнина изпадаш

и че всеки ден към дъното, че и много по-далеч пропадаш.

В илюзия за времето забързан е светът,

а в мен расте ли и расте гневът.

 

И ако със някой споделиш какво изпитваш,

не те разбира, колкото и да опитваш.

Повтаря ти "Не си единствен, брат.

Всички сме така в този болен свят."

 

Всеки намира свое жалко извинение,

за да избегне своето падение.

Живее всеки в своята отнесена мечта

и не прави никой разлика с реалността.

 

Живеем, излиза само, за да страдаме

и на ничия помощ не ще се уповаваме.

Утопията моя тъй желана,

в миналото тя несбъдната и неразбрана си остана.

 

И оставам сам аз пак в тъмнината

и усещам как нахлува в мен тъгата.

С гнусната утеха "Не си единствен, брат.

Всички сме така в този болен свят...".

© Васил Петров Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Ми мога да ти кажа само БравО!Написано е страхотно...

    "И ако със някой споделиш какво изпитваш,

    не те разбира, колкото и да опитваш...
  • Ей Поздравления хареса ми, но по-важното е че е силен и въздействащ
  • Мдам,болен е светът, което не е извинение, нали...Нека не сме така Страхотен стих
  • Поздрав за хубавия стих!
  • Прекрасен стих! Много ме докосна.Поздравявам Ви!
  • За съжаление Георги,наистина е така,малко са хората,които биха те разбрали,но не губи надежда,все пак тя ни остава само Поздрав за стиха
Предложения
: ??:??