Cveti_e_LuDa
-
Cveti_e_LuDa
Prose » Others Нещо, което изобщо не съм смятала да публикувам, но снощи сънувах, че трябва... и го правя :) Писано е април, 2019г., в памет на Явор Захариев.
Стоя в тъмния си хол, у дома. Не в квартирата ми, а у дома. Там, където мина детството и там, където винаги ще се връщам. Току що приспах детето си. Слушам ... 67 2 2 -
Cveti_e_LuDa
Photography » Nature74
-
Cveti_e_LuDa
Photography » Landscape134 9
-
Cveti_e_LuDa
Photography » Nature, Landscape182 1 3
-
Cveti_e_LuDa
Photography » Architecture, Nature, Landscape343 2 19
-
Cveti_e_LuDa
Photography » Nature, Landscape301 4 8
-
Cveti_e_LuDa
Photography » Architecture, Transport, Nature, People348 1 3
-
Cveti_e_LuDa
Photography » Nature, People340 5 8
-
Cveti_e_LuDa
Photography » Nature299 3 6
-
Cveti_e_LuDa
Photography » Nature220 3 7
-
Cveti_e_LuDa
Photography » Architecture, Nature280 2 4
-
Cveti_e_LuDa
Photography » Nature235 6 5
-
Cveti_e_LuDa
Photography » Architecture, Nature263 1 6
-
Cveti_e_LuDa
Photography » Architecture248 3 7
-
Cveti_e_LuDa
Prose » Narratives На дивана беше топло и уютно. Лина погледна нервно часовника, висящ небрежно около нежната й китка, стресна се и рязко извади телефона изпод одеялата, под които и самата тя се бе затрупала в близките 3 часа. Заби поглед в екрана и въздъхна с облекчение. Имаше още един час на разположение за домашно ... 294 6 11 -
Cveti_e_LuDa
Photography » Nature314 4 13
-
Cveti_e_LuDa
Photography » Nature290 7 6
-
Cveti_e_LuDa
Poetry » Other В очите й тихо смирение,
в душата бушуваща лава,
за неговото благоговение,
покорна на пода застава.
Поглежда нагоре към Него ... 394 3 39 -
Cveti_e_LuDa
Prose » Erotic -Скъсана! Аз съм скъсана!
Това бяха първите думи, които се отрониха от нежните устни на момичето с червените коси, което явно бе изпаднало в ступор след като ги изрече нервно, но почти недоловимо от колегите й. Стоеше на първата банка пред погледа на възрастния й преподавател по историческа лингвист ... 509 7 12 -
Cveti_e_LuDa
Essays » Students Насилието е навсякъде около нас. Дори вътре в нас.
Свикнали сме да виждаме хора с груби изражения и ярост изписана на лицата им. Деянията им са злонамерени и жестоки. Повечето от тези хора са от най-ниския слой на нашето общество. Обикновено животът им от ранна детска възраст преминава под знака на ... 688 1 1 -
Cveti_e_LuDa
Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms Когато любовта успее да събере два различни свята, те никога повече не се разделят напълно, но и никога не се превръщат в едно цяло... 498 1 3 -
Cveti_e_LuDa
Poetry » Love Отдавна ни полъх, ни следа
от любовните диви пеперуди.
В захвата на таз тиха самота,
от спомени сърцето се буди.
И бавно се спускат пред мен ... 390 -
Cveti_e_LuDa
Poetry » Other Стоиш самичка в ъгъла на мислите,
опитвайки се да си върнеш младостта.
През спомени минаваш ти, прелиствайки
живота си, загубил свойта чистота.
Отдадена на хората, децата и на времето, ... 547 5 11 -
Cveti_e_LuDa
Poetry » Love Бъди ми светулка в нощта лекокрила!
Бъди ми картина в ума на слепец!
Когато съм най-нежна и чувствено мила,
възпей ми душата, бъди мой творец!
Със шепи от дързост от мене граби. ... 760 2 6 -
Cveti_e_LuDa
Poetry В жарава от изгарящи, прободни грешки
се луташ безпризорен, сляп и озверял.
Усмивките ти пол'винчато нечовешки,
не прикриват опитът ти скромно-вял.
Когато влизаш ти във битка със живота, ... 481 1 4 -
Cveti_e_LuDa
Poetry » Love Самотница си ти, красива моя страннице.
Самотна сред приятелите, верни ти до гроб.
Прекланяйки се във краката ти, омайнице,
единствен аз съм твоят вечен и покорен роб.
Но ти си сляпа за поклоните и моята възхита. ... 530 1 3 -
Cveti_e_LuDa
Poetry » Other Свободна, като падаща дъждовна капка,
безгрижна, гонена от нежни ветрове.
Пред тази твоя смелост свалям шапка,
но недостатъчни са тези мои редове.
Стотици листи ще ми костват да опиша ... 560 1 4 -
Cveti_e_LuDa
Poetry » Phylosophy Тунелът на живота ми е крив и влажен,
завива в грешните посоки всеки път.
Дори съдбата на онзи плъх гаражен
си струва да харижа тази моя плът.
Разядена е вече от безчувствените мисли ... 347 -
Cveti_e_LuDa
Poetry » Phylosophy най-добрия грим - сченично крив.
Ореол измамен всички ни покрива
и светът е някак си прикрито сив.
Актьорът днес не е в театър или кино,
не е в роля, в кадъра на страшен клип. ... 521 1 5 -
Cveti_e_LuDa
Poetry Далеч е пурпурният ален дъжд,
напред да гледам, не, не мога.
Ти бе мечтата, истинският мъж,
но в мен надига се тревога.
Че никога не ще те доближа, ... 958 1 20 -
Cveti_e_LuDa
Poetry Не мога да заспя, не мога.
Обричам се на тебе, нощ.
Под почернената тога
криеш ме със свойта мощ.
Вече месеци ти се отдавам - ... 349 2 -
Cveti_e_LuDa
Poetry » Phylosophy Пияна съм, умът ми замъглен е.
Пияна съм и думите не стигат.
Обичам те, гласът ми приглушен е.
Привличаш ме, словата не достигат.
Дъхът ми с вкус на бяло вино ... 653 1 11 -
Cveti_e_LuDa
Poetry » Other Навсякъде примигват чудно светлинките,
нашепват тихичко за идващата свята нощ.
И тук, на таз земя чудата, под звездите,
един празник ще разгърне силната си мощ.
Дори подаръкът желан да не получим, ... 650 1 3 -
Cveti_e_LuDa
Poetry » Other Настъпило е пак солено мъртво време,
в пролуките на мрака се всмуква и седи.
В часовника се лута полудяло бреме,
пришпорва си стрелките, минутите реди.
Какви минути, години вече отброява, ... 627 2 4 -
Cveti_e_LuDa
Poetry Клавиш заби последния си стон.
Полазиха ме снежни тръпки.
И сякаш с него аз в синхрон
поех по нов път със нови стъпки.
Но зимата не бе тъй бяла, нежна, ... 814 5 13 -
Cveti_e_LuDa
Poetry » Other В пустиня бяла пак се лутам плаха аз,
избледняла като онзи хермелин.
Нощта пристъпва в своя първи час
и в миг аз слагам пак фалшивия си грим.
Измамна също е одеждата ми ярка, ... 955 2 4 -
Cveti_e_LuDa
Poetry » Love И всеки следващ път приключва
с луната, бляскаща отвън.
Зад прозорец звезден те заключвам,
но ти не искаш да си вън.
И следват срещи и раздели, ... 613 1 5 -
Cveti_e_LuDa
Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms Нашата любов е странна, не признава граници и време. Тя не е чиста и свята... омърсена е достатъчно, за да причини болка на много хора. Убиваме я всячески, но тя не спира, идва и ни обсебва в моментите, в които я погребваме. И така всеки следващ път... месец след месец, година след година...
Силата ... 490 1 1 -
Cveti_e_LuDa
Prose » Narratives Топло мартенско утро. Отварям полуспящите си очи. Светлината е превзела част от стаята ми и упорито се опитва да си проправи път към мен. Уви! Не успява да ме докосне, аз не я допускам. Не искам да се събуждам и силно стискам клепачи. Огромен и студен мрак е сковал ума и душата ми. Най-тъжното е, че ... 533 1 -
Cveti_e_LuDa
Poetry » Love Не ме съди!
Ти най-големият престъпник бе.
И винаги ще си.
Бъди!
Но в тъмното кръсти се ... 489 1 2
© 2003-2020, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
