Боли
Улисан в своите неща,
пресичаш булеварда,
държейки своето момиче.
Поглеждаш ме и отминаваш,
без да забележиш,
че ръка към теб протягам.
Превърнала се в призрак,
за теб не съществувам.
Иска ми се да извикам
колко много ти ми липсваш,
но мъртвешки тихо
остава пространството около мен.
Среднощните кошмари
преследват ме, затворя ли очи,
единствен ти щом влезеш
във съня ми,
се будя, без да ме e страх.
Макар и мъртва,
покрита от тъга,
душата ми ще търси
твоите следи.
Дори да бъда скитница
напълно непозната
и да боли, отминеш ли ме ти,
случайното "Обичам те!"
завинаги в сърцето
ще гори.
25.08.2009 година
© Галя Георгиева All rights reserved.
