Боли без теб
По празници и в делници боли.
Боли от празнотата във душата,
от неизплакани до край сълзи,
завихрили се в мъката позната.
От неизказани слова боли,
затулили сърцето с тежки камъни,
а колко силно иска да крещи
в нощите – измислици измамни.
Та болката да плисне в тишина
по рожбата, отишла си тъй рано,
и счупи илюзорната стена,
два свята разделила като рана.
Но... няма как, щом липса е, горчи.
Съдбата безпощадно е прозряла,
че има ли, общ път да се върви,
урокът е понякога... раздяла.
Раздяла днес, в живота ни сега,
но в другия отново ще сме цяло,
защото няма смърт за любовта,
щом майчина с` синовна се е сляла.
© Таня Мезева All rights reserved.
