Sep 13, 2007, 10:52 AM

Боли Ме

  Poetry
1.1K 0 6
                                                Боли от това, що ми даде,
                                                 боли ме, боли ме, боли!
                                                Боли от това, що обеща ми,
                                                 и боли ме, не спира - боли!
 

                                                Боли ме, че всичко ти дадох,
                                                  боли ме, боли ме, боли!
                                                 И да има друг - от мен 
                                                  нищо не остана,
                                                боли ме - много боли! 


                                              В душата ми зее огромна рана,
                                              която боли ме, изгаря, боли!
                                             Само ти можеш да спреш тая болка,
                                               върни се, спаси ме - боли... 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Преси All rights reserved.

Comments

Comments

  • Разбирам,че те боли!Просто трябва да го кажеш поетично.Не се сърди на забележките.Те ти помагат.Човек се учи цял живот и си отива неук.
  • Преси, подкрепата е в това. Да покажеш на човек къде допуска грешки, за да не ги повтаря. А Мая прави именно това. Ако беше лоша, щеше да го пусне както е в оригинал и едва ли ще му се зарадва някой. Аз самият не обръщам внимание на произведения, в които забелязвам системно допускани грешки от авторите им. Това най-малко е неуважение към читателите. Аз също съм получавал критични коментари, но те само са ме стимулирали да се уча. И още продължавам да го правя.
    Надявам се, че ще ме разбереш правилно. Поздрави и успех!!!
  • Много си лоша,мислех че тук се подкрепяме
  • дори в коментара си правиш грешки - неразбирам. в оригинала си написала:болиме, спасиме,неспира...
    граматика изобщо чела ли си?
  • нещо неразбирам,разлики ли???

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....