Боли новата зора...
Боли новата зора...
Загубата винаги боли!
Надежда, вяра,
... а есента вали!
Бавно пристъпва зимата в бяло!
Няма утеха нито в съня,
в религията, в медитация,
тежката работа, заетостта,
... Не! Никаква адаптация!
Яж, спи, дишай...
и пак от начало.
Не страдай, не унивай,
а как да се справя?
Той си отиде...
покри го воалът,
черният... и дните минават.
Опити за... потискане,
на дълбаещото, болезнено чувство
... за загуба, и на очите стискане...
Само породено желание за мъст...
В съня... докосване, сливане...
А как боли новата зора,
когато откриваш,
че новият ден,
носи смътно очакване и
... много тъга!
© Татяна All rights reserved.
