Болиш, та чак сърцето ми кървиш...
Един мечтае да е змия
и цял живот да си живее
в поза "паднала жена",
друг мечтае охлюв да е
и под шипков храст
къщата да си скатае,
трети да му случи
нещо на Армани,
или Гучио Гучи,
Как само ме болиш,
хем ме усмихваш,
хем сърцето ми кървиш...
...ще ме обезводниш...
Ах, защо не бях камила,
с пустинята от чувства -
песъчинки изгорели,
в мираж-мечтание
докато ми се получиш
да ме случиш,
да не пресъхне
в очакването от мерак
любовническият ищах...
© П Антонова All rights reserved.
