Та, като рече каМила
'Щото, ако бе камила,
гърбав той, гърбата ти...
И мерак, ищах и сила,
златни пясъчни мечти...
Хич, биля не се налага,
да ти го рисувам аз,
любовта мираж е бяга,
с гърбиците, каква страст?
Той вбесен ще те оплюе,
плюнка ще му лепнеш ти,
за любов умират всуе,
тъй камилските мечти.
Клима Уши той, в кервана,
и е "кораб" за езда,
з..кът й ще му стане,
пътеводната звезда...
Вечер, докато преживя,
гърбицата не личи,
пък и някак му отива,
на камилските очи.
© Надежда Ангелова All rights reserved.
