Dec 14, 2007, 7:51 PM

Болка

  Poetry » Love
830 0 0
Ето, пак си тук с нея!
Ето, пак сърцето ми се къса от болка и тъга!
Ето, пак нощта си отива, но болката остава с мен до сутринта.
Ето, болката заспива с мен, но довежда те при мен - в съня...
Сънувам те - до мен, сгушена съм в теб!
Красиво е, но е само сън!
Ето, болката се събужда заедно с мен.
Ето, утрото е тук, но теб те няма... Къде си? Нали до вчера беше тук - с мен?!
Няма те, но защо ли болката е още в мен? Защо не я вземеш със себе си? Защо не я подариш на другата, а подари я точно на мен?!?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Диди Георгиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...