Dec 14, 2007, 7:51 PM

Болка 

  Poetry » Love
632 0 0
Ето, пак си тук с нея!
Ето, пак сърцето ми се къса от болка и тъга!
Ето, пак нощта си отива, но болката остава с мен до сутринта.
Ето, болката заспива с мен, но довежда те при мен - в съня...
Сънувам те - до мен, сгушена съм в теб!
Красиво е, но е само сън!
Ето, болката се събужда заедно с мен.
Ето, утрото е тук, но теб те няма... Къде си? Нали до вчера беше тук - с мен?!
Няма те, но защо ли болката е още в мен? Защо не я вземеш със себе си? Защо не я подариш на другата, а подари я точно на мен?!?

© Диди Георгиева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??