Dec 14, 2007, 7:51 PM

Болка

  Poetry » Love
834 0 0
Ето, пак си тук с нея!
Ето, пак сърцето ми се къса от болка и тъга!
Ето, пак нощта си отива, но болката остава с мен до сутринта.
Ето, болката заспива с мен, но довежда те при мен - в съня...
Сънувам те - до мен, сгушена съм в теб!
Красиво е, но е само сън!
Ето, болката се събужда заедно с мен.
Ето, утрото е тук, но теб те няма... Къде си? Нали до вчера беше тук - с мен?!
Няма те, но защо ли болката е още в мен? Защо не я вземеш със себе си? Защо не я подариш на другата, а подари я точно на мен?!?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Диди Георгиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...