Болка

Poetry

663 0 2

Искам да простря ръце,

да отнема твойта болка.

Двамата лице в лице,

да издържим тази обиколка.

Ти ме нямо гледаш само

и крещиш без думи:

„Мамо, мила моя мамо,

моля, помогни ми!”

Сълзи аз пролях безброй,

но от тях немá ефект.

Ти излезна по-герой,

с малък белег за дефект.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

mariniki (Магдалена Костадинова)

Силен, прекрасен стих, Нада, съпричастна ме направи. Браво на детето -герой - това е най-хубавото, че е свършило всичко добре. С обич.

2007-08-23T10:08:49+03:00
тюркоаз (Мариола Томова)

Със съчувствие.Поздрав!

2007-08-23T09:15:12+03:00

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0