Болка

Poetry

664 0 2

Искам да простря ръце,

да отнема твойта болка.

Двамата лице в лице,

да издържим тази обиколка.

Ти ме нямо гледаш само

и крещиш без думи:

„Мамо, мила моя мамо,

моля, помогни ми!”

Сълзи аз пролях безброй,

но от тях немá ефект.

Ти излезна по-герой,

с малък белег за дефект.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

mariniki (Магдалена Костадинова)

Силен, прекрасен стих, Нада, съпричастна ме направи. Браво на детето -герой - това е най-хубавото, че е свършило всичко добре. С обич.

2007-08-23T10:08:49+03:00
тюркоаз (Мариола Томова)

Със съчувствие.Поздрав!

2007-08-23T09:15:12+03:00

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0