Dec 30, 2008, 3:33 PM

Болка

  Poetry » Other
873 0 0
                Болка

Безсмислено потръпва раненото бленуване -
не иска да променят сегашната му дреха,
но знойно е на всички от дългото тъгуване,
а бурята прохладна сега е много близко.
С болезнена усмивка се впрягаме в пътуване -
това е ново чувство, облъчено от страх,
но как да бъдем строги - та туй не е търгуване
на беглите целувки с изгубени отци.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ди Цветкова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...