Sep 24, 2010, 9:52 PM

Болка

  Poetry » Love
1.2K 0 0

                         Болка

 

Когато те срещнах, сърцето ми

се сви, когато те срещнах, нещо

в мен потрепна - аз се влюбих,

пожелах те, имах те и те загубих.

 

Болката разкъсваше моето сърце,

така както никога преди, дори

не се обърна, остави ме сама с мъката

голяма. Остави ме сама с реалността,

с реалността жестока.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Миглена Маринова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...