Sep 24, 2010, 9:52 PM

Болка

  Poetry » Love
1.2K 0 0

                         Болка

 

Когато те срещнах, сърцето ми

се сви, когато те срещнах, нещо

в мен потрепна - аз се влюбих,

пожелах те, имах те и те загубих.

 

Болката разкъсваше моето сърце,

така както никога преди, дори

не се обърна, остави ме сама с мъката

голяма. Остави ме сама с реалността,

с реалността жестока.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Миглена Маринова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...