Nov 16, 2012, 1:29 PM

Болка

  Poetry » Civic
926 0 0

 

Хиляди изоставени деца

Насън които казват само

С измъчени  във плач лица

Носещата болка дума „мамо“

                                                                      

Те не познават свойта мама

Не знаят  нейното лице

За лека нощ милувка няма

От мамините галещи ръце

 

Оставени без ласка без утеха

В свят със ценности лъжливи

С обич и морал ли им отнехме

Правото да са щасливи

 

Каква душевна грозота

От любов ли стигнахме дотам

Това ли ражда днес света

Сведете погледите в СРАМ 

http://www.vbox7.com/play:e301338699

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Динко Милев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...