Душите ни... милите,
стремят се неволно
към щастие трайно,
към полет фриволно
и търсят, и страдат,
и любят различно,
но всички боли ги
от тон- безразлично.
Пътища търсят... човешки,
да поемат в стъпки безгрешни,
но винаги с някого... двама,
макар любовта да е драма.
Душите ни по своему тихи,
търсят подкрепа, разбират,
в неведомост раснат,
но нивга не спират.
© Валя Сотирова All rights reserved.