Каза „сбогом“, подля ми вода,
после бързо по склона търкулна се,
беше петък, дъждът заваля
или просто е бил присмехулник.
Няма време, набързо простих,
с половинка от себе си тръгнах.
Помня само, денят беше тих,
но в очите небе ми изригна.
Едри капки от огън и гняв,
тъмни облаци, но ги владея
казах „сбогом“ и после се спрях:
Колко много приличам на нея!
© Анастасия All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
