Болка
От няма болка цялата съм синя.
Като небе с препердени очи -
разкъсана от птиците коприна.
И кой ли ще я заличи...
От синя болка цялата съм няма,
допряла устни в ледени стени.
Но е човешка болката голяма,
и младостта понякога боли.
О, трудно време, аз ще те запомня
безумно чисто, само мое. Знам,
ще се превърнеш някога във спомен,
но пак на никого не ще те дам.
Като небе с препердени очи -
разкъсана от птиците коприна.
И кой ли ще я заличи...
От синя болка цялата съм няма,
допряла устни в ледени стени.
Но е човешка болката голяма,
и младостта понякога боли.
О, трудно време, аз ще те запомня
безумно чисто, само мое. Знам,
ще се превърнеш някога във спомен,
но пак на никого не ще те дам.
© Румяна Славкова All rights reserved.
