inaMay
55 results
Посветих го на опитите да се себепознаем, за да ни видят другите, но най-вече посветих на приятелите... Знам, че тези приятели, които съм нарекла свои, не са забравили къде е пътят за към мен и колкото и да ги отдалечава времето, по правата, най-кратката допирна, ще построят отново мост. От моята ст ...
1058
3
Останалото минало
в ескизи, скици, прах,
притиснато в затвор на папки
от страх да не избяга
или от страх да не излезе пак, ...
в ескизи, скици, прах,
притиснато в затвор на папки
от страх да не избяга
или от страх да не излезе пак, ...
791
5
Душата й запалиха.
Небето се позна
по пламъците свобода -
гореше в синьо.
Ръкавите на бледата й риза ...
Небето се позна
по пламъците свобода -
гореше в синьо.
Ръкавите на бледата й риза ...
1335
6
Ветрилото от запечатани на лента мигове ме гледа през лица на мен...
От образа на огледало анфасът е различен - тъмно-бял в сърдитото покрай очите, а профилът го е загледала по-бледо лампа...
Чадър на черно-бяла рокля с очертанията на листа, застанал върху стъпки на крака, си контрастира с черно от ...
От образа на огледало анфасът е различен - тъмно-бял в сърдитото покрай очите, а профилът го е загледала по-бледо лампа...
Чадър на черно-бяла рокля с очертанията на листа, застанал върху стъпки на крака, си контрастира с черно от ...
1221
На някого, на когото съзерцанието изобщо не му е чуждо...
Силует с прозрачността си мери фара от носа...
събират се в еднаквостта на своята отдалеченост.
А чайките са разпилели свои сенки по брега...
И приливът пълзи, за да изпълни пещерите, ...
Силует с прозрачността си мери фара от носа...
събират се в еднаквостта на своята отдалеченост.
А чайките са разпилели свои сенки по брега...
И приливът пълзи, за да изпълни пещерите, ...
739
2
Разпукнал чашката си
стрък памук
е приютил
полепнал слънчев лъч
из нишки паяжина. ...
стрък памук
е приютил
полепнал слънчев лъч
из нишки паяжина. ...
630
3
Може ли да има тъмно повече,
отколкото е тъмно на душата ми
от болките,
които всеки ден простирам
върху живота си ...
отколкото е тъмно на душата ми
от болките,
които всеки ден простирам
върху живота си ...
741
7
Препъва ни невидимо стъпало,
а уж вървим по път...
по пътя на живота все изкачваме...
и за да минем по-нагоре,
някой все ни взема... ...
а уж вървим по път...
по пътя на живота все изкачваме...
и за да минем по-нагоре,
някой все ни взема... ...
1337
5
Какво е да си сцена?
Прашна сцена?
С пътека
между декорите,
с въжета повече ...
Прашна сцена?
С пътека
между декорите,
с въжета повече ...
661
5
Опитвам се
да преоткривам цветове...
но те едва ме следват,
защото вече съм отпила
от тъжното ноктюрно в до минор ...
да преоткривам цветове...
но те едва ме следват,
защото вече съм отпила
от тъжното ноктюрно в до минор ...
818
6
Скалата е подпряла стария дувар
и бавно пропълзява
в пукнатина по къщата.
Прозорците са ослепели,
а рамките са избелели ...
и бавно пропълзява
в пукнатина по къщата.
Прозорците са ослепели,
а рамките са избелели ...
671
7
Ще те обичам и такъв,
от себе си ще те приема.
От нарисуваното було, мой живот,
ще те откъсвам,
ще му придавам формата на вяра, ...
от себе си ще те приема.
От нарисуваното було, мой живот,
ще те откъсвам,
ще му придавам формата на вяра, ...
730
4
Тъгата се е свила в нощ,
а пък нощта
се е простряла по брега
в шума на вятъра,
през сухите треви на пясъка ...
а пък нощта
се е простряла по брега
в шума на вятъра,
през сухите треви на пясъка ...
830
5
Една висока стълба заизкачва
звук в отлетяло дишане.
Премерените разстояния
тържествено оставят
в катедралата притихване. ...
звук в отлетяло дишане.
Премерените разстояния
тържествено оставят
в катедралата притихване. ...
946
7
Нощта съблича лунната си дреха.
Това е празник.
Така изписва се в небето,
в онази сянка, от която
струи самото чувство на събличане... ...
Това е празник.
Така изписва се в небето,
в онази сянка, от която
струи самото чувство на събличане... ...
785
11
Прочете звук от стих и затанцувапо кривата на чувствата,които не описват форми,защото формитеса огледални ине побират чувства,а рисуват крепостии възли,от вените на сплетени ръце,от морски водорасли,за ласките от разстоянияи приглушен прибой,от недокоснати страданияи вечери от тъмно,в парещи очи от ...
675
3
Като стена с платно покрита,
душата в бяло огледало се оплита,
от разпрашени светове
и неприлични предложения,
провиснали от паяжинните очи-разкрития... ...
душата в бяло огледало се оплита,
от разпрашени светове
и неприлични предложения,
провиснали от паяжинните очи-разкрития... ...
634
3
Проникновени ранни мисли
или мелодия,
която пее път под стъпки,
една изплакана,
объркана до извисеност ...
или мелодия,
която пее път под стъпки,
една изплакана,
объркана до извисеност ...
851
2
Тъгата на поет е бяла от очакване
и от въздишки на цъфнала магнолия
във двор на църква до чешма
и аромат на вятър,
понесъл между гнезда в скали орли. ...
и от въздишки на цъфнала магнолия
във двор на църква до чешма
и аромат на вятър,
понесъл между гнезда в скали орли. ...
725
3
Различни сме,
когато си рисуваме "Обичам!"
и то е наше, но и ничие.
Пътувам подир лентата на пътя
през битки на дървета ...
когато си рисуваме "Обичам!"
и то е наше, но и ничие.
Пътувам подир лентата на пътя
през битки на дървета ...
701
2
Замина си.Едва го зърнах в лъч от слънцето,застинал в зримото на залезот зимното зелено,под звуцитена звън от зрънца захар,посипана на дъното,за да застелес паметта на знацитеи да разтвори кехлибарено, в оттенъци зелени листчета на чай,забързани едно след друго в чашата.Вън застудя.За миг усмивките ...
799
2
Дали си се оставил
в този някой, когото търся,
без да има никой?
Или си част от една тъга,
която се забравя като снощен залез? ...
в този някой, когото търся,
без да има никой?
Или си част от една тъга,
която се забравя като снощен залез? ...
685
5
Решавам, няма да оставям повече такива мисли, пожълтяло-сухи от сбогуване, изтръпващо-разказвали несъществуващи импресии и ще избягам в празничното равновесие на разговор със себе си в смълчана привечер, зад здрача на привъшващия ден, в едно застинало преддверие. Отвън, до стълбите, които водят вътр ...
993
2
Не се раздадохме с луната
в поредното й пълнолуние -
не взе от моя сън,
а аз не взех от нея
лудост лунатична. ...
в поредното й пълнолуние -
не взе от моя сън,
а аз не взех от нея
лудост лунатична. ...
2569
6
Поисках в миг да стана пеперуда,
щом днес докосна ми сърцето този лъч.
Да съм в чашката на цвят,
а той да спре дъха ми жаден
с нектар, създаден някога ...
щом днес докосна ми сърцето този лъч.
Да съм в чашката на цвят,
а той да спре дъха ми жаден
с нектар, създаден някога ...
812
5
И още дълго ще ме топлят
на нощната ни дълга страст целувките,
които се четат по устните
и в гънките на дрехите -
разхвърлян грях по пода. ...
на нощната ни дълга страст целувките,
които се четат по устните
и в гънките на дрехите -
разхвърлян грях по пода. ...
2117
6
И се намерихме на мисълта в отвъдното.
От полетелите балони дим,
който пуска покривът с белите комини.
От стария човек, когото виждам всекидневно,
прегърбил се под бремето на неизбежното, ...
От полетелите балони дим,
който пуска покривът с белите комини.
От стария човек, когото виждам всекидневно,
прегърбил се под бремето на неизбежното, ...
609
1
Кои ли устни изрекоха в мълчанието име
и името ми на жена ли беше?
Тук е населено със тишина.
Единствен вятърът ме вика от комина.
Не беше той, неговият глас е празен! ...
и името ми на жена ли беше?
Тук е населено със тишина.
Единствен вятърът ме вика от комина.
Не беше той, неговият глас е празен! ...
598
3
В печална стая,
в очакване на радостта
от тъжни мисли,
поезията се разказваше
с писател, ...
в очакване на радостта
от тъжни мисли,
поезията се разказваше
с писател, ...
653
3
Последните ми стъпки уморено спряха в билото,
оставили следи в забързания пулс на мои кръв и мисъл.
Безумния стремеж да покоря, да се превзема,
да слея връх и радост със небе и поглед към отвъдното,
върху което нямах погледа отсам. ...
оставили следи в забързания пулс на мои кръв и мисъл.
Безумния стремеж да покоря, да се превзема,
да слея връх и радост със небе и поглед към отвъдното,
върху което нямах погледа отсам. ...
679
1
Небето се излива в чаша,
подпряна в хълмовете и падината,
с която свършва нечий свят.
По изгорял от слънцето на лятото,
посипан с прахоляк от детство ...
подпряна в хълмовете и падината,
с която свършва нечий свят.
По изгорял от слънцето на лятото,
посипан с прахоляк от детство ...
1007
5
Отнякъде съм пътник, спомен нямам,
но вървя, вървя в съня си и през нива,
а тя прилича на живот,
обрасла със трева,
полегнала от хиляди човешки стъпки ...
но вървя, вървя в съня си и през нива,
а тя прилича на живот,
обрасла със трева,
полегнала от хиляди човешки стъпки ...
875
4
Когато те достигне обич,
тогава душата ти танцува,
тогава няма мисъл,
тогава се досещаш за думи спели...
Тогава виждаш, ...
тогава душата ти танцува,
тогава няма мисъл,
тогава се досещаш за думи спели...
Тогава виждаш, ...
586
2
Понякога... сама съм, понякога... единствена... както впрочем и сега... А пътят, мечтата или аз... и липсващото ми спокойствие... И накъде? Където и да е... Нанякъде!!!... Отвъд оградата е... пролет...на мечтите... и където и да скиташ... носиш си ги... с надеждата за нещо по-добро... надеждата на о ...
1420
1
"Девет грама и в сърцето,
почакай, недей ме вика още,
дано ми провърви поне с любов,
щом не поиска ме... смъртта!"
... пустиня, планини от песъчинките-прашинки, ...
почакай, недей ме вика още,
дано ми провърви поне с любов,
щом не поиска ме... смъртта!"
... пустиня, планини от песъчинките-прашинки, ...
713
1
Погледна ме стената-птица
с окото си на котка,
единствена от своя вид,
та затова и толкоз странна,
за разум непонятна, ...
с окото си на котка,
единствена от своя вид,
та затова и толкоз странна,
за разум непонятна, ...
627
1
Из "Картини от един компютър... моя"
Светът около нас, големия,
затвориха в една машинария,
която, с щракването на бутон,
отваря граници... ...
Светът около нас, големия,
затвориха в една машинария,
която, с щракването на бутон,
отваря граници... ...
565
2
Навън вали... мрачно...
Опитвам да се скрия
от себе си и от света,
от мислите за теб,
за самолета, който отлетя ...
Опитвам да се скрия
от себе си и от света,
от мислите за теб,
за самолета, който отлетя ...
640
2
Прозорците затворени и черни
лъхат хлад, а аз си мисля:
на чий ли дом са?
На моя дом, а аз - стопанката,
на дом, във който не живее вече никой... ...
лъхат хлад, а аз си мисля:
на чий ли дом са?
На моя дом, а аз - стопанката,
на дом, във който не живее вече никой... ...
574
1
СЛЪНЦЕТО, пое играта с хвърчилото,
което ти изпусна,
повика вятъра и се усмихна
на пъстротата,
на деня, ...
което ти изпусна,
повика вятъра и се усмихна
на пъстротата,
на деня, ...
1078
3
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
