inaMay (Калина Костова)

Опитах в седем, но и без тях съм аз 🇧🇬

Посветих го на опитите да се себепознаем, за да ни видят другите, но най-вече посветих на приятелите... Знам, че тези приятели, които съм нарекла свои, не са забравили къде е пътят за към мен и колкото и да ги отдалечава времето, по правата, най-кратката допирна, ще построят отново мост. От моята ст ...

inaMay

Prose » Letters

2009-06-02T19:51:28+03:00 1.4K 3

Стих за рокля, графит и още нещо... 🇧🇬

Останалото минало
в ескизи, скици, прах,
притиснато в затвор на папки
от страх да не избяга
или от страх да не излезе пак, ...

inaMay

Poetry » Blank verse

2009-02-08T15:36:54+02:00 1.1K 5

Пътуване в метафори 🇧🇬

Душата й запалиха.
Небето се позна
по пламъците свобода -
гореше в синьо.
Ръкавите на бледата й риза ...

inaMay

Poetry » Blank verse

2009-02-07T08:27:04+02:00 1.6K 6

Разходка в черно бели фотографии и музиката на огледала 🇧🇬

Ветрилото от запечатани на лента мигове ме гледа през лица на мен...
От образа на огледало анфасът е различен - тъмно-бял в сърдитото покрай очите, а профилът го е загледала по-бледо лампа...
Чадър на черно-бяла рокля с очертанията на листа, застанал върху стъпки на крака, си контрастира с черно от ...

inaMay

Prose » Others

2008-10-29T08:42:29+02:00 1.5K

Написано на хълма, който се нарича Съзерцание 🇧🇬

На някого, на когото съзерцанието изобщо не му е чуждо...
Силует с прозрачността си мери фара от носа...
събират се в еднаквостта на своята отдалеченост.
А чайките са разпилели свои сенки по брега...
И приливът пълзи, за да изпълни пещерите, ...

inaMay

Poetry » Blank verse

2008-10-28T11:20:17+02:00 1K 2

Утринно 🇧🇬

Разпукнал чашката си
стрък памук
е приютил
полепнал слънчев лъч
из нишки паяжина. ...

inaMay

Poetry » Blank verse

2008-09-04T15:14:03+03:00 935 3

Не знам дали ще мога да си отговарям 🇧🇬

Може ли да има тъмно повече,
отколкото е тъмно на душата ми
от болките,
които всеки ден простирам
върху живота си ...

inaMay

Poetry » Blank verse

2008-06-12T22:42:01+03:00 1.1K 7

По пътя на живота, когато те е страх 🇧🇬

Препъва ни невидимо стъпало,
а уж вървим по път...
по пътя на живота все изкачваме...
и за да минем по-нагоре,
някой все ни взема... ...

inaMay

Poetry » Blank verse

2008-06-11T20:25:01+03:00 1.6K 5

Една измислена, рисувана от мисли режисура 🇧🇬

Какво е да си сцена?
Прашна сцена?
С пътека
между декорите,
с въжета повече ...

inaMay

Poetry » Blank verse

2008-06-06T06:53:07+03:00 936 5

Забравено мечтание в ъгъла на кръгла сцена 🇧🇬

Опитвам се
да преоткривам цветове...
но те едва ме следват,
защото вече съм отпила
от тъжното ноктюрно в до минор ...

inaMay

Poetry » Blank verse

2008-06-04T20:35:35+03:00 1.2K 6

Домът, от който е останал взора на скала затвор 🇧🇬

Скалата е подпряла стария дувар
и бавно пропълзява
в пукнатина по къщата.
Прозорците са ослепели,
а рамките са избелели ...

inaMay

Poetry » Blank verse

2008-06-03T09:42:58+03:00 957 7

Ще те обичам 🇧🇬

Ще те обичам и такъв,
от себе си ще те приема.
От нарисуваното було, мой живот,
ще те откъсвам,
ще му придавам формата на вяра, ...

inaMay

Poetry » Blank verse

2008-06-01T09:13:57+03:00 1K 4

Измислям те... а ти ще дойдеш ли? 🇧🇬

Тъгата се е свила в нощ,
а пък нощта
се е простряла по брега
в шума на вятъра,
през сухите треви на пясъка ...

inaMay

Poetry » Blank verse

2008-05-31T20:59:03+03:00 1.1K 5

Изтрити следи от токата и фуга 🇧🇬

Една висока стълба заизкачва
звук в отлетяло дишане.
Премерените разстояния
тържествено оставят
в катедралата притихване. ...

inaMay

Poetry » Blank verse

2008-05-30T07:23:36+03:00 1.2K 7

Събличане от нощ и глътка дъжд от утро 🇧🇬

Нощта съблича лунната си дреха.
Това е празник.
Така изписва се в небето,
в онази сянка, от която
струи самото чувство на събличане... ...

inaMay

Poetry » Blank verse

2008-05-28T07:50:41+03:00 1.1K 11

От край на стих... без край 🇧🇬

Прочете звук от стих и затанцувапо кривата на чувствата,които не описват форми,защото формитеса огледални ине побират чувства,а рисуват крепостии възли,от вените на сплетени ръце,от морски водорасли,за ласките от разстоянияи приглушен прибой,от недокоснати страданияи вечери от тъмно,в парещи очи от ...

inaMay

Poetry » Blank verse

2008-03-31T09:44:50+03:00 994 3

Стената на душата или обратното 🇧🇬

Като стена с платно покрита,
душата в бяло огледало се оплита,
от разпрашени светове
и неприлични предложения,
провиснали от паяжинните очи-разкрития... ...

inaMay

Poetry

2008-03-29T13:50:35+02:00 955 3

Да стоплиш нечие сърце... 🇧🇬

Проникновени ранни мисли
или мелодия,
която пее път под стъпки,
една изплакана,
объркана до извисеност ...

inaMay

Poetry » Blank verse

2008-03-14T20:01:14+02:00 1.1K 2

Тъгата на поет в метафори, бяло и цвят 🇧🇬

Тъгата на поет е бяла от очакване
и от въздишки на цъфнала магнолия
във двор на църква до чешма
и аромат на вятър,
понесъл между гнезда в скали орли. ...

inaMay

Poetry

2008-03-13T19:51:26+02:00 1K 3

Докато слушам "Аpassionata" и пътувам с отминалите дни 🇧🇬

Различни сме,
когато си рисуваме "Обичам!"
и то е наше, но и ничие.
Пътувам подир лентата на пътя
през битки на дървета ...

inaMay

Poetry

2008-03-11T11:17:24+02:00 996 2

По звуци и по звън в зора след залез 🇧🇬

Замина си.Едва го зърнах в лъч от слънцето,застинал в зримото на залезот зимното зелено,под звуцитена звън от зрънца захар,посипана на дъното,за да застелес паметта на знацитеи да разтвори кехлибарено, в оттенъци зелени листчета на чай,забързани едно след друго в чашата.Вън застудя.За миг усмивките ...

inaMay

Poetry » Other

2008-03-05T15:49:38+02:00 1.1K 2

Дали? Или? А може би си... 🇧🇬

Дали си се оставил
в този някой, когото търся,
без да има никой?
Или си част от една тъга,
която се забравя като снощен залез? ...

inaMay

Poetry » Other

2008-03-03T16:18:45+02:00 995 5

Какво да правя с мислите, ако са такива? Ами ако са други? 🇧🇬

Решавам, няма да оставям повече такива мисли, пожълтяло-сухи от сбогуване, изтръпващо-разказвали несъществуващи импресии и ще избягам в празничното равновесие на разговор със себе си в смълчана привечер, зад здрача на привъшващия ден, в едно застинало преддверие. Отвън, до стълбите, които водят вътр ...

inaMay

Prose » Others

2008-03-02T18:47:45+02:00 1.3K 2

На един скитник, който често си измисля песен 🇧🇬

Не се раздадохме с луната
в поредното й пълнолуние -
не взе от моя сън,
а аз не взех от нея
лудост лунатична. ...

inaMay

Poetry » Love

2008-03-01T22:49:33+02:00 2.9K 6

Да можеше да е любов 🇧🇬

Поисках в миг да стана пеперуда,
щом днес докосна ми сърцето този лъч.
Да съм в чашката на цвят,
а той да спре дъха ми жаден
с нектар, създаден някога ...

inaMay

Poetry » Love

2008-02-29T18:04:37+02:00 1.1K 5

Еротично за събуждане 🇧🇬

И още дълго ще ме топлят
на нощната ни дълга страст целувките,
които се четат по устните
и в гънките на дрехите -
разхвърлян грях по пода. ...

inaMay

Poetry » Erotic

2008-02-02T14:25:28+02:00 2.4K 6

За край 🇧🇬

И се намерихме на мисълта в отвъдното.
От полетелите балони дим,
който пуска покривът с белите комини.
От стария човек, когото виждам всекидневно,
прегърбил се под бремето на неизбежното, ...

inaMay

Poetry » Blank verse

2008-02-01T07:49:47+02:00 919 1

И вятърът ли само... 🇧🇬

Кои ли устни изрекоха в мълчанието име
и името ми на жена ли беше?
Тук е населено със тишина.
Единствен вятърът ме вика от комина.
Не беше той, неговият глас е празен! ...

inaMay

Poetry » Love

2008-01-28T10:07:14+02:00 897 3

Когато сме се населили с печал 🇧🇬

В печална стая,
в очакване на радостта
от тъжни мисли,
поезията се разказваше
с писател, ...

inaMay

Poetry » Love

2008-01-27T11:20:10+02:00 952 3

Посещение на една зимна изложба 🇧🇬

Последните ми стъпки уморено спряха в билото,
оставили следи в забързания пулс на мои кръв и мисъл.
Безумния стремеж да покоря, да се превзема,
да слея връх и радост със небе и поглед към отвъдното,
върху което нямах погледа отсам. ...

inaMay

Poetry » Blank verse

2008-01-25T13:43:33+02:00 985 1

Между два свята 🇧🇬

Небето се излива в чаша,
подпряна в хълмовете и падината,
с която свършва нечий свят.
По изгорял от слънцето на лятото,
посипан с прахоляк от детство ...

inaMay

Poetry

2008-01-24T09:19:25+02:00 1.3K 5

Спомени от сън 🇧🇬

Отнякъде съм пътник, спомен нямам,
но вървя, вървя в съня си и през нива,
а тя прилича на живот,
обрасла със трева,
полегнала от хиляди човешки стъпки ...

inaMay

Poetry » Blank verse

2008-01-23T10:50:30+02:00 1.2K 4

Предизвикано 🇧🇬

Когато те достигне обич,
тогава душата ти танцува,
тогава няма мисъл,
тогава се досещаш за думи спели...
Тогава виждаш, ...

inaMay

Poetry

2007-09-30T12:43:56+03:00 871 2

Символика на времето 🇧🇬

Понякога... сама съм, понякога... единствена... както впрочем и сега... А пътят, мечтата или аз... и липсващото ми спокойствие... И накъде? Където и да е... Нанякъде!!!... Отвъд оградата е... пролет...на мечтите... и където и да скиташ... носиш си ги... с надеждата за нещо по-добро... надеждата на о ...

inaMay

Prose

2007-09-12T12:13:30+03:00 1.8K 1

За девет грама 🇧🇬

"Девет грама и в сърцето,
почакай, недей ме вика още,
дано ми провърви поне с любов,
щом не поиска ме... смъртта!"
... пустиня, планини от песъчинките-прашинки, ...

inaMay

Poetry

2007-09-04T23:04:55+03:00 987 1

Птицата от твоята стая 🇧🇬

Погледна ме стената-птица
с окото си на котка,
единствена от своя вид,
та затова и толкоз странна,
за разум непонятна, ...

inaMay

Poetry

2007-09-04T23:01:18+03:00 927 1

*** 🇧🇬

Из "Картини от един компютър... моя"
Светът около нас, големия,
затвориха в една машинария,
която, с щракването на бутон,
отваря граници... ...

inaMay

Poetry

2007-09-03T10:33:47+03:00 822 2

Тъжен ден 🇧🇬

Навън вали... мрачно...
Опитвам да се скрия
от себе си и от света,
от мислите за теб,
за самолета, който отлетя ...

inaMay

Poetry

2007-09-03T10:31:54+03:00 967 2

*** 🇧🇬

Прозорците затворени и черни
лъхат хлад, а аз си мисля:
на чий ли дом са?
На моя дом, а аз - стопанката,
на дом, във който не живее вече никой... ...

inaMay

Poetry

2007-09-03T10:21:47+03:00 835 1

Хвърчило 🇧🇬

СЛЪНЦЕТО, пое играта с хвърчилото,
което ти изпусна,
повика вятъра и се усмихна
на пъстротата,
на деня, ...

inaMay

Poetry

2007-09-02T12:09:13+03:00 1.4K 3