Мисля си за теб
и умирам бавно -
без лек!
Любовта ти за мен е
като чаша с отрова,
която ти ми даде в
нощта и си тръгна,
ей така!
Отровата прониква бавно в мен
и ме поставя под твоя плен!
Бленувам всеки твой звук,
всеки поглед, всяка думичка!
Опитвам се да разбера:
"Кой си ти и как ме плени?"
Като бряг и вълна
жадуваме двама любовта!
Но уви, невъзможна е тя!
Насън те викам,
наяве те търся,
нощем те сънувам,
а денем бих искала
да те целувам!
Ако можех, не бих позволила
да се случва това, но......
така става в любовта!
Идва тя без покана,
тихичко и сърцето ти не пита,
а бавничко те оплита!
Не знам какво да ти кажа?
Не знам какво да ти пожелая,
но искам едно нещичко да знаеш:
Игра на щастие не ти желая,
а вечна, искренна любов!