Болка, тъй неустоима
Приятел, нищо повече не искам да си ти,
не мога, нямам право аз да те обичам!
Само приятел ли, ах, тези очи,
отново поглеждат ме, но пак се отричам.
Отричам се от себе си, помни,
отричам всяка капка щастие сега...
Но една рана как не спира да кърви,
една мрачна картина нима е моята душа?
Как копнея само "някой ден"
да обичаш мене, както нея...
Но знам, че ти ше бъдеш все във нечий плен,
а в тази късна вечер да те зърна как милея...
Да видя този поглед, тъй различен,
да видя чистото ти, парещо сърце.
Знам, сега навярно на глупачка аз прилияам,
щом протягам в празното ръце.
И искам някой ден да разбереш защо аз плача,
да усетиш моята любов, към теб, неутолима.
А затъвам все повече и повече във теб,
моя сладост, болка, тъй неустоима...
не мога, нямам право аз да те обичам!
Само приятел ли, ах, тези очи,
отново поглеждат ме, но пак се отричам.
Отричам се от себе си, помни,
отричам всяка капка щастие сега...
Но една рана как не спира да кърви,
една мрачна картина нима е моята душа?
Как копнея само "някой ден"
да обичаш мене, както нея...
Но знам, че ти ше бъдеш все във нечий плен,
а в тази късна вечер да те зърна как милея...
Да видя този поглед, тъй различен,
да видя чистото ти, парещо сърце.
Знам, сега навярно на глупачка аз прилияам,
щом протягам в празното ръце.
И искам някой ден да разбереш защо аз плача,
да усетиш моята любов, към теб, неутолима.
А затъвам все повече и повече във теб,
моя сладост, болка, тъй неустоима...
© Нямам All rights reserved.
