БОЛКАТА МИ
Ти беше рожбата на хляб и свобода,
а аз се родих с въжета и пранги,
не ми ги даде, а сега
какво да ти върна обратно?
Аз с твойте криле да литна не мога,
нямам мои да ти ги дам.
А животът ни кон бързоног е…
Отминава несъвсем изживян.
И все пак аз те обичах,
както птица простор и небе.
И какво, че не съм фарисей коленичил? –
Любовата фарисеи не ще!
© Ангел Веселинов All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
