Болката надвива мечтите

Сърцето се бореше,

като вълна отнасяща

на брега любовта,

бореше се, като стар пират

за младото момиче,

но не издържа...

Искаше нежността на вятъра,

лъчите на слънцето

да му изпращат топлина

в светлината на деня.

Да няма нощ,

защото болката

надвива мечтите -

дъжд завалява в очите...

Никой не може да промени 

съдбата, природата -

да забрани да идва нощта,

в която се вихри болката,

да я прогони далеч

не само от тялото,

а и от света.