Болката от промяната
"Приятелко", подай ми ръка!
Ела, застани до мен и ме прегърни.
Нека си спомним с усмивка за предишните дни.
Когато ти беше до мен и аз бях до теб,
когато заедно крачехме напред.
А сега, уви, сме само двама непознати,
загубихме всичко, задето бяхме инати.
Но каква беше ползата от това?
От хубавите моменти не остана и следа.
Една с друга, всичко си споделяхме,
нито за миг не се разделяхме.
Защо всичко трябваше да свърши така?
Струваше ли си да градим нещо,
което се оказа лъжа?
Един ден спомни си, че ме е имало.
Потърси ме, нищо няма да е минало.
Дано да си щастлива, мила моя,
и не съжалявай, когато видиш гърба ми зад завоя.
Ще те обичам вечно, запомни,
винаги, когато имаш нужда, помощта ми приеми.
